Премина покрай нея в горещото лято - облечена в черно, с черна капела и шал!
Не и се искаше да повярва, че заради нея е в града. Очакваше с особено чувство момента, в който щеше да я погледне в очи. Августовският ден се оказа толкова ласкав и свеж, когато я видя в ъгъла на пейката под тентата на клубчето.
Очите и блуждаеха, цигарата - небрежно захапана, личеше си, че не засмуква, а е там само за да прикрие вълнението. Мислеше си, че знаеше името й, тези пръсти и се струваха познати от една снимка - къси и пълни, натрапваха се, държейки предизвикателно цигарата - да, това бе Антоанета. Красиви очи, светла коса, младежко лице, излъчване и чар, въпреки 46-те години на дамата от Х.
Зададе си въпроса - защо ТЯ е в черно? Уплаши се, че нещо може да му се е случило... дано не е най... Сърцето й се сви като птиче в клетка. Недоспиването от предишните две вечери, емоциите и кошмарите, които съпътстваха съня й - всичко това се бе натрупало в подсъзнанието й и сега търсеше отдушника си.
Тя самата ...