... какви е деца раждала,
раждала, ражда и днес…
Към ресторанта правим малка зала. За отбрани гости.
На стената между двата прозореца съм изтипосал една ниша. Засводена. В нея Къната трябва да направи фигура. На жена. Богиня. Като гръцките, ама да си е българка. Дяла, чука, майстори, а на мен все още не ми харесва. Това го смущава. Майстор е. Работата е хубава. Права, величествена женска фигура, издялана от дърво. Висока около метър. Хубава, а аз искам още нещо.
Отдръпна се и замълча. Изгледа ме изотдолу.
-Какво не ти харесва?
-Не че не ми харесва, но трябва още нещо.
Трябва, но и аз не знаех какво.
Припалвам цигара от цигара и... пред очите ми изплува нещо.
... колата лети. Прав път! Край не се вижда. Накъдето и да обърна очи, поле. Равно, пусто, безкрайно. Степ. Понякога отляво, за миг-два, проблесне вода. Реката. Другият край не се вижда. И отново степ.
-Володя - викам по едно време - наближаваме ли?
-Да, Ваня. Наближаваме. ...