Сега, когато пиша тези редове, Нахалницата седи в креслото до прозореца, подвила нозе под себе си. Чете „Физика за всички“ от Ландау и Китайгородски. Втори месец тя чете само физика. През това време нямаше никакви произшествия. Тя седи, забила нос в книгата, гризе нокти и машинално намотава коси на пръста си. Всичко е тихо и спокойно. Засега тихо и засега спокойно.
Валентина Журавльова "Нахалницата"
Аладин се събуди в лошо настроение. Понаболяваше го десният хълбок, а върху кожата му се виждаше дълга и извита рязка, сякаш някой го беше порнал нехайно с нещо остро и после набързо го беше зашил, без да мисли за естетика и други разни глезотии.
„Проклетата желязна шайба! Оня зевзек на състезанието по хокей сякаш нарочно ме уцели. Мада после половин час си игра да ме дезинфекцира и пудри, а днес още смъди пустата му рана!“
Той отвори очи и примижа под ярката светлина, нахлуваща през прозореца. Мада се размърда до него и сладко се прозя. После отвори очи и впери поглед в гривната му. Явно в ...