Аз съм Лили.
Сама съм в къщата на баба. Останалите тръгнаха преди часове. Всеки с мислите и спомените си.
Аз съм сама с моите.
Часове и мисли, което споделям с децата от снимките в стария албум.
Баба беше учителка и пазеше снимка на всяко дете минало през класната ѝ стая. Някои познавах от безгрижните лета при нея. Други помнех от нейните разкази. Трети - като кисели лели и чичовци.
Баба ми разказваше кой каква пакост е правил. Трудно ми беше да си представя тромавата леля Танче да подскача по дъските над старата варница.
Сега разбирам - децата порастват и от панделките и плитките остават само тези снимки.
Тук сред тях съм и аз. Баба казваше, че съм нейната лятна ученичка.
На снимката съм на 12.
На 12 е и момчето до мен - Филип. Нарочно помолих баба да го сложи до мен. Поне в албума.
Той беше първата ми любов.
Несподелена. ...