18 сент. 2011 г., 00:09

Алиса 

  Проза
1153 0 2

Все се чудим за пътищата... дали са верни... и като че ли никога не са. Но след това разбираме. Или са, но не ни се иска да вървим там... понякога сами... друг път не... Обичаме и мразим... но пътищата остават, тъй дълги и пусти понякога, а понякога не... Дали... дали ще намерим спокойствието, ще гледаме влюбено луната, ще се усмихваме на изгрева, ще се държим за ръце и ще подскачаме срещу вятъра... Радостни и щастливи, безгрижни... или винаги ще има нещо, някой, който да пълни очите ни със сълзи... Не... не искам... искам да съм отново малко дете...

 

 

На Ели ♥

© Десислава Балакчийска Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??