Веднъж ми се наложи да придружавам (демек-да бдя да не падне и да заспи край топлите минерални извори край бившия ЦУМ) един от най-добрите ми приятели форевър. Същият беше вдигнал бялото знаме пред бутилка водка и се клатушкаше като „Вера Су“ край Камен бряг. Наближихме метрото и го помолих да си стабилизира походката като за пред полицаите, защото те, освен за пресни понички, бдяха и за нежелани пътници. Събота вечер-несъбота невечер – това е, дълг! Той ми обеща, закрепи се временно и баш пред тях така се заклатушка, че не остави грам съмнение, че е време за полицейска проверка. За беда, по навик не си носех личната карта, а те и двамата видимо скучаеха. Добър вечер, добър вечер, документните за проверка, моля! Приятелят ми си извади личната карта, защото е примерен гражданин (освен в присъствието на водка), а аз си извадих ръцете от джобовете и се зачудих де да ги дена. А вашата лична карта? – поинтересува се по-скучаещото от двете ченгета, явно не само KFC, ами и скуката дава крила. ...