Войнов (Цветан Войнов)
67 348
1 мая 2008 г., 07:15

Амазонката 

  Проза » Рассказы
3703 0 23
7 мин за четене

АМАЗОНКАТА

 

 

Стройни и силни девойки, облечени в пленени ромейски ризници и кожени наметала, стояха кои прави, кои седнали, около буйно лумтящия огън и медитираха.

От над сто и петдесет-годишното си съжителство с българите бяха придобили техния навик, преди поход да седнат пред огъня, да съзерцават и да медитират в златните му езици.

Така придобиваха индивидуален и сатанински дух, доближаващ се до невероятния, неповторим и както разказват преданията на фарашите от векове - непобедим оногондурски фанатизъм.

Техният живот приповтаряше легендата зя срастналия се ведно с коня воин, който лети по-бързо от вятъра и пронизва на двуострата си сабя по сто души напред.

Така, заселилите се на Балканските земи, сарматски маси народ, обогатяваха и доразвиваха в новите условия носената със себе си своя древна, южноазиатска култура.

Влизайки в досег с другите племена, бяха съхранили своя основен закон за главен вожд и жрец начело да стои най-личната сарматка. Жена.

Това тяхно инострание бе шокирало много от околните народи, но победите, постигани от женските унищожителни отряди, им бяха спомогнали да запазят народа си.

Техният фараш разказваше легендата, как чужди войни унищожили лагерите им, изклали всички мъже, а жените и децата взели в плен със себе си.

При обратния си поход на Север, в огряна от пълната луна нощ, жените пленнички се организирали, избили часовите, а след това и останалите вражи мъже.

Оттогава до ден днешен, жените воюват и жените ръководят, а малкото мъже около тях изпълняват второстепенна роля и задачи, без някога и да си помислят да негодуват или да мърморят. Главният закон на матриархата се изпълнява неотлъчно и дословно. Дръзналите да изкажат недоволство, биват сурово наказвани или публично посичани.

За оногондурите или “българите” както ги наричаха още тази ситуация бе доста комична и често я подлагаха на солени шеги. Мечтаеха жена сарматка да им издава командата всеки ден да лежат в юртата в постоянна мъжка готовност. На което сарматските жени-войни отговаряха с високомерен присмех. Те допускаха до себе си мъж само тогава, когато определената жена според закона трябваше да продължи рода си.

В останалото време, жената-воин бе само жена-воин.

В утрешния ден предстоеше битката при прохода.

Войните на Никифора бяха навлезли в главния град на великия кан Крум, дал земи на сарматите и изказвал неведнъж благоразположението си към тях.

Ромеите бяха разграбили и опожарили столицата Плиска и се бяха отправили към проходите на Балкана, да ги преминат и да закарат несметните богатства в южните си земи.

Вестоносците даваха знаци, че предните колони на ромеите приближават.

Наоколо владееше мир и тишина. Само птичките тук-там отлитаха, уплашени от събраните на едно място толкова много хора.

Несъмнено чакането изнервяше, но врагът наближаваше. Авангардът навлизаше в подстъпите на теснините.

Изчакаха мълчаливо главната войска да навлезе дълбоко в прохода и чак тогава чуха сигнала даден от великия хан.

Подрязаните огромни дървета се сгромолясаха и преградиха пътя на конницата. Огромни гроачи от подпрени до този момент огромни камъни се сринаха и зазидаха гърлото на прохода.

Неописуема паника обзе гъстото множество, а идващите отзад напираха. Едни други се избиваха и мачкаха, още преди да се стовари върху тях цялата жива сила, заляла околните хълмове.

Жената-вожд подаде знак и воините-жени се впуснаха като ястреби върху паникьосаната плячка.

Подлите ромеи с кръвясали от ужас очи виждаха жени с препаски и развети от вятъра коси да посичат блъскащите се в крайните редици. Те сечеха така сръчно, както биха жънали жито, ако живееха в южните ромейски земи.

Ромеите се стопяваха.

Жената-вожд, недосегаема и неуязвима, както фея, опря двуострия си меч в едно с меча на снажен български боил, до ризницата на Никифора, който ужасен и умиращ от страх, бе коленичил и опрял глава о земята в знак на покорство.

Женският инстинкт и помогна и мечът и се стовари между позлатената ризница и шлема на коварния завоевател.

Българинът боил я изгледа с пълни с презрение и хлад очи, заради отнетата му чест – той да извърши това сакрално свещенодействие – но се отстрани, забелязал приближаването на великия кан.

Величественият Крум се приближи, отметна в страни мантията си, сложил ръка на дръжката на меча си, постави крака си върху златната ризница на поваления император и с глас, обладан от неприкрита ярост, изрече:

- Щом не искаш мира – на ти секира! – огледа се величествено и след малко попита: - Кой го посече?

Намръщеният боил, стиснал устни, посочи само с поглед към сарматската принцеса.

- Великата жена-боец! – възкликна почуден ханът. – Ризницата и цялото му бойно снаряжение ти се полагат по право, но главата на Никифора ще бъде моя. Ще наредя да я обковат в сребро и с нея ще отпразнуваме победния пир.

- За срам и позор на ромеите! – извика ханът. – Сега и во веки веков. Казах!

 

***

- фараш – народен разказвач

- гроач – водопад от камъни, морени

 

© Цветан Войнов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Всичко е разказано много точно, поздравления!Аз съм очевидец на събитията, да си призная моят меч посече коварния завоевател. Така че, мъже бъдете нащрек, това амазонките сме опасна работа! Ей, момче, върна ме години назад в младостта ми, благодаря ти!!!
  • Да - харесаха ми приятният начин на представяне
    и добрият тон въобще на полемиката,
    поздравление и успех!
  • И това ми хареса, въпреки, че исторически ми звучи неправдоподобно. От българската история мои любимци са Асеновци, ако си писал нещо и за тях, ще ми е интересно да прочета.
  • Ей, хора, спокойно бе! Погледнете навън живота колко е щастлив! Колко е синьо небето, колко са зелени дърветата и тревичките, а как пеят птичките ... Зная от псилогията, че когато човек е отдаден на яростта си не вижда в цвят... Аз съм даскал по образование и поисках да поуча момчето, както бих поучил и собственния си син.Приемам всичко на шега. Благодаря на всички ви за интересната полемика, ще я вмъкна някъде в следващата си книга по която работя, когато имам време разбира се "Александър защитникът на мъжете". Но кога ще ги издавам и аз самият не знам??? Господ да ме насочи в правилната посока!
    А специално за дамите: - Вие се държахте като истински АМАЗОНКИ!!!
  • офтопик:Айде де иванова кажете нещо а?Направих отделна тема в която да си спорим с Войнов във форума.
  • Симпатяги сте, Войнов и Яков!
    Благодаря за удоволствието - "подслушвах ви" и ми беше изключително приятно!!!

    Извини ме, Иванова (Ина )! Не ги насърчавам... Просто не успях да се сдържа да споделя... (нали "Откровения"...)
    Няма повече! Обещавам!
  • В отговор на заплахите които ми бяха отпратени от едно висшестоящо лице се заемам с мнение.
    За разлика от Антон Дончев,Войнов използва по-съвремнни похвати от обичайното за българския исторически роман повествование в първо лице.
    За сметка на този конвейрен пропуск, Автора предлага един доста по-опистелен стил,в който се намира баланс със сюжетната линия.Реално Войнов не претоварва действието откъм мащабни и пищни(типични за романтизма) описания,а освобождаава действието и диалога за по-нататъшното им развитие.За което:Евалата, брато!
  • Благодаря ви и на двамата! Радвам се, че поне направих денят ви интересен. А може би и щастлив, до някаква степен? За мен бе удоволствие!!! Само не зная, дали симпатягата мрази жените или неправилно останах с подобно впечатление, та се нахвърля с такава страст върху буквите??? Хей младежо, знаеш ли колко жени има недолюбени ... върху този люшкащ се върху бурните вълни, кораб наречен Земя!!! Изправи се като мачта и завърти руля пълен напред!!!
  • Войнов пиши ми в по-интимна среда.Въпроса с издателя е много сложен.Поне от няколко гледни точки.А аз съм си драка и не ми обръщай внимание.Но с издателя има едно решение ама трябва разговор на 4 очи.
  • Приятелю, ние с теб никога няма да научиме истината, защото историята всеки я пише както му е изгодно, можеш да се съгласиш с това, нали? Напоследък информациите в публичното пространство непрекъснато доказват това. Всеки гледа на събитията през собствената си призма и както му е угодно. Положителното тук е да подкокоросаме (провокираме) другите да научават нещо ново. Защото знанията на новите поколения се формират върху основата на старото. А ако ги нямаше записани тези стари знания, ние с теб щяхме ли въобще да знаем нещо? Или щяхме да си измисляме някакви фантасмагории. А и никой не би могъл да има претенциите да знае всичко на този свят. Просто излиза, че ние двамата с теб сме в един отбор! А Федя ми беше рецензент на мои стихове, когато за пръв път участвах в един лит.конкурс на миньорска тематика през близката 1986 година. Смях!!! Малко го попържах тогава, но това е друга тема, важното е, че тогава пооряза младежките ми крила... Тогава бях в Брежани (Благоевград). Сега довършвам редакцията на трилогията "Сага за хората от Северозападен Пирин и долината на Струма". Каторжен труд върху един 9 годишен проект. Критиката към онова време, а и към сегашното, може да не се хареса наистина на много другари. Ще те моля да ми търсиш издател. На процент, като агент! Светни ме! Така наистина ще бъдем в един отбор. Не забравяй, че и двамата сме земни зодии и вероятно ще намерим общ език. Благодаря за вниманието! А мисля, че трябва да спомена и това, че знаеш какво е опоетизиране и художесвенна измислица, за разлика от сухите исторически факти. Те понякога нямат нищо общо!!! Съгласен???
  • Харесва ми гледната точка, през която е пречупена историята!
  • Тацит твърди, че са избити.Тацит е най-добре информираният от всички древни автори по причина че е бил любовник на един сенатор.Самнитките,таваришь,са доста съмнителна мистификация,по причина че ги води крум.Айде некой да ми каже къде точно в цяла Панония,която тогава още не е заселена,къде точно Крум намира тея жени че да ги вкара и в бой?
    В така наречения "закон на степта" има случаи,в който дори на жените е позволено да влизат в битка.Другарю Войнов,обръщам се към вас с молба да не провокирате повече мойта научна ярост.
    По повод братовчеда на Дядо ми,той е починал 1996 година.Май тленните му останки обаче заминаха или за Израаел или за Пирин.не могда кажа бил съм само на 5.
  • Впечатлена съм!!! Много ми хареса стилът ти - увлекателен, въздействащ, наситен с художествени изразни средства! Моите почитания, Цветане!
    А диалогът ти (в коментарите) с Якоб Яков е не по-малко интересен и полезен! За мен беше удоволствие да прочета!
    Сърдечен поздрав, Войнов!
  • Чудесно разказваш!Много ми хареса!Поздрав!
  • О,кей! Това вече означава, че наистина доста си чел.Моите почитания!!! По същия начин същесвуват исторически источници, които съобщават, че Крум е водил със себе си женски отряди от сармати. А да кажеш кой споменава амазонките във връзка с Атлантида и за срещата им с Александър Македонски на изток? Вече почти съм сигурен, че и за това имаш някаква информация. А... за Федя Яков?
  • Приятелю(извини волността да те наричам така),Херодот споменава за пръв път амазонките в своята "История" в пети век пр.Хр.След това има съобщения за тях чак до 143 сл.хр. когато Тацит заявява че са избити от скитски племена.По силата на народния дух в римската историографска традиция всеки следващ автор твърди същото.Единствено Никита Хониат споменава в "Тайната история" че такива племена съществуват чак отвъд Кавказ и Великия Днепър.И то това не са племена от жени,а от мъже които влизат в бой като жени.
    Извинявай, но трупането на мистификации понякога прави произведението по-нелепо от замисъла.Тази тирада беше за да разберш, че не съм прочел просто нещо,а съм се задълбочавал и изучвал въпроса.Амазонките са съществували-факт.Но почти е доказано че Таците бил прав.
  • Добре младежо, прочел си нещо? Обещавам да се постарая.
  • Цветане,като пропусна лекия "миш-маш",който си забъркал в исторически план, мога спокойно да те поощря и да те помоля да се забъркаш в историята за Пагане.Ще ти легне на перото.
  • Беше ми драго да прочета...
    разказваш увлекателно за интересни
    исторически събития. Браво, Цветан.
  • Благодаря за поздравленията! Това ме поощрява да направя още повече за жените.
  • Прочетох с интерес!Поздравления!
  • Благодаря! Това е първото от този цикъл. Направих го специално за 8 март.
  • Оригинална интерпретация. Хареса ми.
Предложения
: ??:??