11 мая 2010 г., 19:38

amores@yahoo.es( 

  Проза » Повести и романы
1117 0 9
11 мин за четене
ІІI
О, да! Такива снимки като последните мога да гледам с часове и все няма да им се наситя!
Твоят краснодарски диван определено е по-шик, когато сто килограмовият делфин се е отпуснал на него! Мноооого по-шик!
Какви очи има този мъж! Какви очи! И как те гледа само! Но и ти, сродна душице, и ти...
Ама този азорец никак не си поплюва, нали ? Още непрочел мейла ти и отново прелетя океани и морета! Да не би да има някакви скрити крилца на гръбчето си?Я, моля те, се обърни сега към него и прегледай телцето му основно, сантиметър по сантиметър...Е, по-внимателно де! Да не се убодеш на... някое перце!
Забелязала ли си колко е лесно да бъдеш нещастна, Петкана? Напомня на слизането по стръмен склон. Толкова много хора и събития /и задължения, ах,тези задължения!/ те теглят надолу и ти все повече ускоряваш ход... Нищо не можеш да направиш /ох, животът е толкова несправедлив с мен!/, само да се търкаляш към дъното като снежна топка.
Но посмей само да опиташ обратното! Да вдигнеш очи и да смениш ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Петя Божилова Все права защищены

Предложения
: ??:??