Бостън – наши дни
Бенджамин Брук се чувстваше много уморен. Не толкова физически. Нито пък му тежеше товарът от 68-те години. По-скоро бе уморен от продължаващия вече четвърта година фанатичен опит да съживи “Бриз” и отново да вдигне компанията на крака. Председателят на борда не искаше да се пенсионира и да остави отрочето си на произвола на съдбата. Не можеше да си представи, че компанията, която основа с неколцина приятели преди близо 55 години, може да послужи за храна на някоя финансова акула. И то в зенита на живота му. Само, защото не бе успял да се справи с управлението на “Бриз” и бе го довел до опасността от фалит. Кризисният план за преструктуриране на производството, който бе приет миналата година, засега не даваше очакваните резултати и Брук много се страхуваше, че нещата могат да излязат извън контрол.
Една нощ дори се събуди целият, облян в пот. Бе сънувал ужасяващ сън, който прие като лоша поличба. Едно старо полуизсъхнало дърво, бавно инч по инч се накланяше надолу към ...