Бостън – наши дни
Хари Коен се бе навел под масичката, на която лежеше лаптопът му и се опитваше да извади силовия кабел от разклонителя. Това обаче не му се отдаваше, щепселът явно бе заял. Повторният му опит отново се оказа безуспешен, което предизвика раздразнение у него. Той здраво хвана разклонителя с лявата си ръка, напрегна мускулите на дясната, при което очите му щяха да изскочат от орбитите си и с все сила дръпна кабела. Този път усилията му дадоха резултат, но поради рязкото движение, Хари Коен загуби равновесие и изведнъж се озова седнал на дървения под до катедрата. На десетина фута от него се чу звънлив смях и професорът обърна несъзнателно глава по посока на смеха. До катедрата стоеше очарователна млада жена, все едно, че току що бе излязла от кориците на някое модно списание.
- Нещо трудно се справям с техниката напоследък – промърмори Хари Коен, стискайки все още кабела с дясната си ръка.
- Да ви помогна ли? – попита Линда О’Браян и пристъпи към седящия на пода професор ...