2123 г.
След тежък работен ден Х23Т12 се отпусна в зарядната станция и започва да си прави анализ на днешните клиенти, които обслужи във виртуалния бар. Трима от тях му направиха силно впечатление. Във виртуалното съзнание на стария ИИ се прожектира първия клиент, който си заслужаваше да прегледа - Владимир Смирнев. Човек на средна възраст тридесет и пет годишен доцент от БАН. Аватара му, с който влезе в системата седна свито и скромно на виртуалния бар-стол. Подпря се с лакти и учтиво изчака ИИ-барманът да приключи разговора с аватара на руса млада девойка. След което си поръча отлежала десет години смокинена ракия и чаша ледникова вода от северния полюс. Бармана му наля във виртуалните чаши, а напитковия телепорт му телепортира напитките директно вкъщи. Говориха си надълго и на широко за квантова физика, за изкуството на Рембранд, и накрая след третото питие за поезията на Пеньо Пенев. Разговора се бе харесал на старата мислеща машина. Но бе прекъснат нагло от втория човек направил му силно впечатление. По аватара си личеше, че беше на същата възраст. Но човека беше купил модерни и скъпи дрехи от виртуални магазини за аватара си, за да изпъква пред всички. Очевиден новобогаташ, окичил ланец на шия и няколко пръстена по ръцете на анимираното си аз. Той директно бе извикал на всеослушание, че иска двадесет годишен бърбън и специална зелена кола за ценители. ИИ-барманът учтиво се извини на доцента от БАН и изпълни поръчката на новобогаташа. Когато отпи аватара на новодошлия поде разговор, как си харесал страхотна летяща лодка за почти два милиона евро. Подробно обясняваше на Х23Т12 за екстрите на превозното средство. Колко е екологично, и как щял да спести от данъци. В този момент доцента си тръгна махайки на бармана и на неговото място седна аватара на работник в кравеферма. Той беше третия, може би и най-впечатлителния човек от тримата. ИИ-барманът се извини на новобогаташа и директно наля един литър студена наливна бира на новодошлия, изпрати му я по напитковия телепорт и му сервира виртуална в бара питайки го:
- Как свърши мача снощи?
- Абе мани се с тоя футбол... - провикна се работника с гръмогласен глас. - Снощи имаше местни избори. Първенството почива и тази седмица.
- И как минаха изборите? – поде ИИ-барманът.
- Както винаги всичко е предрешено... – избоботи работника в кравеферма и жадно излочи половината еднолитрова бира, след което звучно се оригна. Всички аватари във виртуалния бар се обърнаха да го погледнат, а неговия аватар премляска сладко, сладко. Тогава Х23Т12 попита:
- Ами ти упражни ли правото си на глас?
- Аз? – учуди се за въпроса работника. – Не, защо да го правя, като всичко е решено?
- Тогава не е ли редно да не се възмущаваш, щом не си положил усилие за да промениш положението?
- Аз съм един, какво мога да променя с моя глас! – каза категорично с боботещ глас работникът.
- Един глас някой път обръща вота ето според статистиката от изборите за кмет в село Мрелинак кандидата на либералите е спечелил балотажа само с един глас! При 109 гласували в селото 47 са гласували за него, а 46 за опонента му от национал-земеделците. 16 са отбелязали не подкрепям никого. - ИИ-барманът видя аватара, който изразяваше моментното състояние на работника. Той тъжно отпи една малка глътка, а след което изпсува хамалски. Поклати възмутено и ядосано глава прошепвайки:
- Аз съм от Мрелинак...
Когато Х23Т12 завърши анализа си, изпрати едно копие към правителството, след което и едно копие към ръководството на корпорацията, в която работи. На екран пред него се изписа: ЗАРЕДЕН!
ИИ-бармана стана и отиде отново във виртуалния бар...
Костадин Койчев-Kovak
07.11.2023г.
© Костадин Койчев Все права защищены