"Анди ми е най-добрият приятел.С него почти израстнахме заедно.Много ми харесва, когато се смее.Прави го рядко,но пък е искрен.Заедно се учихме да четем и пишем.Той научи първи азбуката и ми я казваше вечер преди лягане, за да я науча и аз.Спомням си как повтаряше А, Б, В ...Често се сърдеше ,но пък беше добър приятел.Научи ме ме на много работи. Как да бягам по-бързо и как да скачам по-нависоко.Даже и как да играя футбол,почти де. Анди е добро момче. И другите ще се съгласят с това, въпреки че той играеше повече с мен, а пред другите мълчеше. Е ,играел е и с тях , понякога. Беше весел, много весел, ама често се умълчаваше. Казваше, че "размишлява". За какво може да размишлява някой на неговата възраст ми беше чудно, но пък беше по-голям от мен. Не знам...Анди понякога ставаше малко лош, но се държеше винаги добре с прислужничките и даже си оправяше сам леглото, въпреки че му беше трудно. Помагаше ми и на мен за моето легло. Анди не обича зимата. А сега е зима. Той обаче ми обеща ,че през пролетта ще ме заведе на едно тайно място. И аз му вярвам. (Предполагам, че е къщичката му в задния двор-онази между храстите.) Той винаги си изпълняваше обещанията. Онзи ден ми каза,че след една седмица ще има пълнолуние и ще ме заведе тайно на терасата да го гледаме. Било красиво.Аз не знам какво е това. Нещо с луната е. Нещо хубаво. Ама не ни дават вечер да се разхождаме и не съм го виждал. А Анди все се разхождаше вечер без да го забележат ,казваше ,че не може да спи. Чудя се как такова момче като него не може да спи. Та нали само възрастните хора и болните хора не могат да спят.. Ама ,не знам, той е по-голям от мен... Познавам го от много дълго време. Откакто сме в една стая. От цели 2 години, почти де... А веднъж като бягахме заедно паднах и се ударих. И той ми превърза крака. Много го обичам. Той е добър приятел. И рисува хубаво. Веднъж ми нарисува марсианец. Много се зарадвах и другите деца все идваха да я гледат тази рисунка...Той винаги стоеше качен на дървото. Онова до главната порта. Ходил съм при него. Казвал съм му много тайни и той обеща да не ги казва на никoй. И не ги каза...Хах, спомням си как веднъж падна от туй калпаво дърво..Ииу, тупп..Аз се стреснах, а той поседя малко, малко и взе да се смее..Хах, каза ,че му няма нищо и отидохме до реката да се измие. Казваше, че животните си имат свой език. Другите се смееха на това и понякога и той с тях. Ама аз му вярвам. Странен човек. Но всички го обичахме...Обеща ми за Коледа да ми подари звезда, ама истинска. Казваше,че ако умееш да скачаш на много високо можеш да ги стигнеш и аз се учих да скачам с него. Беше забавно и много смешно...Анди ме разсмиваше постоянно. Весело е с Анди...Учителките казваха ,че скоро ще замине за едно специално място, където ще може да си намери много ново приятели. Ще ми е мъчно, но той ми обеща да се върне пак при нас. И аз му вярвам . Всички обичаме Анди. Анди е добър!!!"

-Хареса ли ти?

-Да.

-Утре сутрин е погребението му. Ако искаш можеш да дойдеш. А това го написах за общия албум, който ще му направим утре. Казва ме му "споменник", на албума де. Получава се красиво.

-А, аз ще трябва ли да напиша също едно такова.

-Не, само най-добрият приятел го прави т.е. който го е познавал най-добре. Но можеш да дойдеш на погребението му. Не е страшно, но не си и задължен.

-Не знам.Страх ме е .Ти си свикнал, а аз съм нов тук.

-Откога си в клиниката?

-От три дни.

-Ще свикнеш. Тук е приятно и забавно. Ще се радвам да сме приятели.

-И аз. А ти на колко си. Аз съм на 14.

-И Анди беше на 14… Ами, на 11 съм, почти. В събота на 24-и декември ставам на 11.

-Но това е утре.?

-Мда, така е, прав си .Анди искаше да остане за рождения ми ден. Беше много мил. Неговият тумор беше в мозъка, а такива деца съм чувал ,че не се застояват дълго в клиниката.Той обаче остана много. Беше ми като брат...Извинявай, да не те обидих с нещо, съжалявам ако е така...

-И моят тумор е в главата.

-Съжалявам...