Ангел без криле
( втора част )
Вече пет дълги и безкрайни минути треперещите му пръсти държаха писмото и се колебаеха дали да разкъсат плика... Нямаше подател, само неговото име стоеше там – ситничко написано в десния ъгъл. “От нея е!” – плаха мисъл прокънтя в съзнанието му, след като разпозна почерка. Изминаха две седмици откакто я потърси, откакто умолително искаше да се видят очи в очи, за да й обясни промяната в чувставата си, за да й каже, че още мисли за нея, че не може да я забрави. Отчаяните му опити завършваха с неуспех – тя вече не отговаряше на обажданията му, отказваше да му отдели дори една минутка, за да го изслуша. Беше наранена! Искаше му се да разкъса плика и да впие жаден поглед в съдържанието, но страхът го възспираше.
Ами ако тя го отхвърлеше, ако му кажеше, че не иска, че не може да му прости? Отпусна се на креслото и отрони въздишка, а малкият бял плик все още беше неразпечатан. Нервни тръпки го полазиха... повдигна рамене, поклати глава, сякаш на себе си казваше: ...