В този същия миг приех Неговата заповед – да поема нова душа. В столичния град на голяма държава върху Неговата земя…
Бебето лежеше върху някога бяла постелка. Мърляво, оплескано… Няма да описвам, земните хора добре знаят колко красиво и грозно е появяването на новия човек. Бебе…
И тогава прозрях в бъдещето. Малкото, невинно, привличащо и отблъскващо същество имаше страшно бъдеще.
Очакваха го години на тормоз от страна на втория му баща, терзания по далечните нему богатства, невъзможността да бъде обичан, омраза към околните…
Сетне – военна служба, издигане в армията, преврат, вземане на властта. Последващ терор от негова страна над несъгласните, жестоки убийства на мъже, жени, деца. Страна под ботуша му. Горене на книги и картини, разрушаване на учебни заведения, аутодафета на учени и религиозни дейци…
Мрак… И доволни черните духове на отвъдното…
Всичко това – причинено от сегашното невинно бебе, което вече проплакваше и се усмихваше едновременно…
Разбрах. Не можех да променя душата м ...