Понякога животът е страхотен. Летиш, сияеш и т.н. А понякога... Е, понякога просто е гадно. ‘’Човешко, твърде човешко’’, както би озаглавил книгата си един луд германец. Естественият начин на природата да ни кара да се развиваме чрез трудности, изпитания и страдание. Фундаментални елементи от човешкото съзнание. Блясък, прозиращ от дебрите на чистия и неопетнен ум. Умението да мечтаем. Въображение, придаващо смисъл на всичко. Усмивката на лицето, при вида на целия този живот наоколо. И красота, много красота.
Дръж се! Продължавай напред! Живей! Не спирай! Заради себе си. И знай, че Вселената винаги има план. И докато вървиш напред, всичко ще бъде наред!
Огледай се наоколо. Отвори очите и ушите си. Смехът на уличния музикант. Чаровната усмивка на продавачката в денонощния. Веселият вид на момичето, раздаващо флаери за някакво парти в близост до Театъра. Дори и костюмарите, опитващи се да направят от теб достопочтен мормон, са усмихнати. Понякога даже и превзетата учтивост на хората ти с ...