АНТО КООПЕРАНТО 2
Първият ден.
Свежо северо-африканско утро. Небе синьо, безоблачно. Край пътя палми и боклуци. Автобусите се движат тържествено по тясно шосе без дупки. В автобусите са се настанили бъдещи учители на марокански гимназисти. Всички недоспали, но с ококорени очи съзерцават гледката през неособено чистите стъкла на автобуса. Е, все пак тука е Африка, малко встрани от европейската цивилизация, пък нямат и стимули като например “благородно социалистически съревнование”. Малко ли съм се возил на автобус 306 до Младост 2, а прозорците мити от ланския дъжд на 24 Май. И не докоснати от човешка ръка до късна есен, когато розите вече са прецъфтели. Но това е друга тема. Да не си отвличаме вниманието.
Автобусите спират пред големи метални порти и ние, с ръчен багаж в ръце, бавно се насочваме към широко отворените врати на Педагогическия институт в Рабат. Около мене ухае на джанковица, та малкото мароканци около нас ме поглеждат с интерес и подозрителност. Аджаба какъв е този парфюм ...