Част І
В този слънчев пролетен ден никой не подозираше, че една млада жена бе решила да стигне до края. Но не за да започне на чисто и не за да положи поредното "ново" начало. Решила бе да стигне до онзи край, към който всички ние сме се устремили от мига на своето раждане. Като малки прашинки, разпръснати след горещия вятър...
Не го знаеше малкото момиченце, тръгнало да купи плодове от близкия пазар. Не го знаеше продавачът на череши, разтворил с мързелива наслада съботния вестник на коленете си. Не го знаеха и възрастните жени, седнали на пейката пред високия жилищен блок.
А денят така измамно обещаваше да прелестен... Утрото се бе разляло по хоризонта в преливащи багри. Облаците - бели и пухкави, приличаха на захарен памук. А слънцето животворно галеше земята с топлите си лъчи. Разсънените пролетни цветя нежно разтваряха листенцата си, тънички като крилца на пеперуда. Пъстроцветни лалета, грейнали като пламъчета минзухари и яркожълти нарциси. Просто пролет...
В този ден Тя стана ран ...