Аня
Правило ли ви е впечатление как спят малките деца? Най-често проснати по гръб с разтворени ръце, готови да поемат целия свят в прегръдката си. Без страх, без тревогите на нашия делник или дълбоко вгнездилите се ужаси, които ни тормозят нощем с отчайващата си непреодолимост - страховете, съмненията, несподелената любов, несигурността, вината... А ние - големите, силните, зрелите скръстваме ръце пред гърдите си, за да запазим душата и сърцето си от демоните на нощта. Свиваме крака до тялото си, за да опазим честта си и залъжем съвестта - сгушваме се в неодушевената възглавница и затваряме очи сякаш всяка нощ умираме в завивките си.
Така заспиваше и умираше всяка нощ тя - сама, неразбрана, безчувствена и до болка прагматична. Всяка сутрин се събуждаше навреме, разгъваше тялото си от хватката на нощта и се правеше красива. Имаше и малко дете - събуждаше го, правеше му закуска, обличаше го и го изпращаше на градина. Имаше и мъж. Някога... Но това беше минало.
Както и да е.
Веднъж Аня(та ...