Трета глава
– Да те пусна? – шефът ме гледаше сякаш е вкусил лимон с гъза си. След кратко, но напрегнато мълчание се усмихна, сякаш му е харесало. – Че тръгвай си, Катенце.
Обърна се, без да дочака реплика, и влезе в задимената стаичка, която наричаше офис. Преди два месеца Стела го помоли пред всички да я пусне в работно време, понеже брат й катастрофирал. Тогава й каза със същата усмивка: “Че тръгвай си, Стелке.” И Стелка си тръгна. Когато се върна на другия ден, шефът я накара да подпише, че напуска по взаимно съгласие.
Още нямах и година в казиното. Да си търся нова работа за по-малко пари не фигурираше в текущия ми списък със задачи.
Силно се надявах баба да е заспала или да гледа някой сериал. Още по-силно – да не е пипала хапчето. Стиснах зъби, преглътнах пет майни и се преоблякох за работа.
Казват, че тоя дето е измислил покера бил умен, но тоя дето е измислил покер чиповете бил гениален. Това, което пропускат да споменат е, че и двамата се кланят на един и същ бог – тоя дето е ...