Осма глава
Когато се събудих, още беше тъмно. Отвън долиташе нощната ария на щурците, от хола – мощното хъркане на баба.
Не съвсем като на сън, нито като в живата реалност, казвам събудих, защото не знам как иначе да го обясня. Все още е едва един през нощта. Преживях цял ден от моето детство, а е минал малко повече от час.
Не се изненадах колко малко помнех от тоя ден. Че татко отиде за мама в петък и се върна да ме вземе чак в неделя, сам. Че мама имала кръвоизлив и съществувала опасност да загуби плода, който по-късно така или иначе загуби, заедно с живота си. Че с дядо играхме коран.
И, разбира се, побоят.
Това, което подслушах обаче беше нещо ново. Като филм, който си гледал за първи път на 6, за втори – на 26. Помниш само екшъна, докато сюжета чак сега го вдяваш.
Но аз не изгледах целия филм. Само сцената, която задава въпроси.
Значи баба е търсила някакъв метеорит. И нейният баща също. Защо пък? Вярно, бяха редки и с малко усилие и много маркетинг, можеш да им вземеш добри пари ...