Аре стига, бе! – 14

  Както и да е!

  Изписаха ме благополучно от болницата, с разните му там формалности и с попълнени документи в ръка, необходими ми за застраховка злополука.

  Прибрахме се с дъщеря ми у дома.

  Нашите се побъркаха и не спряха да бълбукат и да ръкомахат. От факта, че съм разделена, или от това, че бях в болница... така и не разбрах.

  След два дни, които преминаха в купуване на нови бански, кърпи и всевъзможните му там принадлежности за плаж за мен и дъщеря ми, бяхме готови и започнахме да тъпчем куфарите.

  – Маме, искам да отидем на море с влак – помолва ме дъщеря ми – никога не съм пътувала във вагон и ще ми е интересно.

  – Добре, ще купя билети онлайн за спален вагон до Варна – обещавам аз. – Ти никога не си пътувала и с каруца...

  – Стига де... – смее се тя – чула съм, че влаковете приличат на каруци.

  Какво можех да ѝ отвърна... влак е все пак, не автомобил.

  На другия ден поръчах такси до гарата, то дойде, натоварихме багажа и се качихме. Новата централна гара в София ми се понрави след ремонта; и на дъщеря ми също.

  – ... бързият влак от София за Варна заминава от втори коловоз в 23,10 часа... – дочувам гласа на диспечерката по високоговорителите в залата за чакащи, заминаващи и пристигащи пътници.

  Дианчето се заслушва в гласа, свива  устни и започва да имитира:

   – ... бързият влак заминава от пети коловоз. От пети коловоз заминава изключително бързо... бързият  влак за Варна.

  И двете се засмяхме искрено и от сърце... бяхме в отлично настроение. Заминавахме на море.

  Качихме се във влака, настанихме се в едно спално купе и сладко-сладко се отпуснахме на леглата.

  Но спи ли се като хората във влак? Друса, скърцат колела и люто клати напосоки, така както „клати“ неопитен тийнейджър.

  Диана заспа дълбоко и даже не стана и до тоалетна.

  Е, в името на истината и аз дремнах.

  В просъница дочувам как железните колела на влака гадно и продължително заскърцват. Трябва ли това да са спирачки?

  О, Боже!

  Отварям очи и какво да видя... железопътната гара на Варна.

  „Тръгвам след Кирил... и дано не сбъркам. Този чернокоско спомена, че лятото ще работи като охранител на разменни начала в „Мол Варна“. Ще го открия. По дяволите... искам... искам романтична връзка с него. Дали сексуалният ми живот на омъжена и вече отхвърлена жена... не свърши с изневярата на съпруга ми? Кой ще ме иска сега... с пораснала дъщеря, с бръчки по лицето и „бъдещо“ разведена? Въпросът е в това – дали той обича неговата Деси... по-точно колко я обича? Ако му пука за нея, ще си позволи ли романтична връзка с разделена жена?“

  Аре стига, бе!

  Дали не се качих на бързия влак на курвалъка?

***