4 мар. 2015 г., 22:57

Аре стига, бе! - 5 

  Проза » Юмористическая
1270 0 7
3 мин за четене

Аре стига, бе! - 5

 

  Както и да е!

  Не направих повече крачки, защото едно жълто такси свирна с клаксона и ме  стресна. Инстинктивно отстъпих назад.

  – Ей, кукло... внимавай! – извика през спуснатия прозорец на вратата един шофьор.

  Спря колата и паркира до тротоара. Излезе навън.

  – Сашко... – познах съученика си от гимназията.

  – Готиното Миме! Кˊво ти става... да не си решила да се самоубиваш? – с приятен глас ме попита той.

  – Наистина ли съм "готиното"? – повторих думата.

  – Така ти викахме в училище. Беше секси като ученичка – огледа ме внимателно. – И сега си неустоима като жена. Омъжена ли си?

  – Вече съм... – чудя се какво да изрека – ... разделена.

  "Аре стига, бе! Съдбата отново се намеси и накрая ще излезе, че съм свободна и "готина". Една жена никога не знае, кога е най-красива – като девойка или като тридесетгодишна. Явно, мъжете трябва постоянно да ù го напомнят."

  – Защо спря тук? – питам.

  – Имам среща с брат ми Кирил – отговоря ми той и посочва с ръка един приближаващ се мъж с бяла риза и син панталон.

  Къде ли съм го виждала...

  О, Боже!

  Това е охранителят който ми помогна.

  – Брат ми, закъсняваш! – усмихва се той на шофьора на таксито.

  – Знаеш, как е – намигва с дясното си око Сашко. – Често, помагам на "нуждаещи" се мадами.    

  – Здравейте! – забеляза ме Кирил и ме погледна.

  Виждам блестящ пламък в черните му очи.  

  "Аре стига, бе! Аз ли предизвиках тези искри?"

  Не отговорих на поздрава му. Защо?

  Дишането ми се учести.

  Стоя, мигам с клепачи и мълча като... ученичка.

  Сашко застанал прав ни гледа.

  Дали, долови някаква симпатия между нас защото ни се усмихна. Показа пожълтели зъби.

  Пушенето е вредно.

  Виждам с очи нагледното доказателство за това. Но при клиентите, които той вози, при напрежението и нервите от карането на такси – как да не пуши!?

  Извади от джоба на якето си един смартфон.

  – Брат, ми... ремонтиран е телефонът на твоята приятелка – каза той и му го подаде.   – Тя ми дължи петдесетарка.

  Охранителят бръкна в джоба на панталона си и извади пари.

  – Пак ли ти, ще й платиш ремонта? – възнегодува Сашко. – Тая, пет години те лъже, не иска да се ожените и за нищо не дава пари. Според мен е с теб, защото си готин. Ама, сигурно се оглежда и за друг с повече мангизи.

  – Не е така...

  – Ти си на добра заплата. Обаче, на кучките, знай от мен, никога не им стигат парите.

  – Брат ми, довечера ще гледаме ли мача от шампионската лига? – отклони темата Кирил.

  Стоя до тях и ги слушам. Не е ли нахално?

  Нещо ме задържа да не тръгна.

  От премеждието в мола адреналинът ми чупи стойностни рекорди. Сигурно, заради това огледах с попиващ поглед охранителя.

  Той сведе очи и започна да върти в ръце телефона на приятелката си.

  Харесва ли ме или не знае какво да каже. Притеснява ли се от мен?

  Срамежлив ми изглежда.

  Казваме си тримата по едно "довиждане" и се разделяме. Сашко тръгва към таксито, охранителят към мола, аз по тротоара.

  Харесва ми този мъж.

  Както и да е!

  А, аз, още ли съм красива?

  По дяволите, не съм!

  Красивата жена е обичаната жена.

  – Аре стига, бе! Защо не го заговорих? Животът не свършва с една изневяра и с първата бръчка по лицето ми. Напротив, започва оттам. Въпросът е в това, дали имам повече гънки в мозъка, та да сваля Кирил...

 

***

© Сър Димитри 2015

© Copyright

© Сър Димитри Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Хареса ми това лирическо отклонение. Идва точно на място след голямата доза адреналин!
  • Интересна история!
    Не коментирам, но следя с интерес.
    Има динамика и напрежение, ще чакам
    с нетърпение продължението.
  • Ели, не се ли започва с поглед и хмм... Ще има и... по-така???

    Мая, помолиха ме /преди/... да е... по-така, малко Достоевски! Опитах... но, баста!!! Давам... само екшън
  • Дочка, Мими не е срамлива Дали пък, да няма и еротика?
    Керанка, благодаря ти, за поздрава!
    О, Дани... гениална е тази мисъл! Мъжете /и да искат/ - никога на могат да разберат женската логика!
  • Женската логика е създадена да срине мъжката психика!
    Много сме добри
  • Отдъхнах си, бре! Браво Сър Дими! Да те видя сега как ще разкараш настоящата приятелка, ама гледай така безболезнено да е, с финес... освен, ако не е някоя нагла кифла без пълнеж. Тогава може и с балтията. Ама стига ти подсказвах, де! Май ще се наложи да ме вземеш за консултант и да ми даваш процент от печалбата... Хайде поздравче и със здраве!
  • Така вече може.И стига с тая срамливост.Докат` си проговорят` докат` се хванат за ръка` ще остареят и ще се сбръчкат.Сега чакам охранителя да се окаже таен шеф на мафията и да натрие носа на онзи с четирите бона
Предложения
: ??:??