Asta La Vista, Baby

6 сент. 2007 г., 11:38

Проза

1699 0 1

Веднъж почувстваш ли, че си обичан, ти се чувстваш по-щастлив от всякога... но нещо вътре те човърка... кара те да нараняваш... да нараняваш човека до себе си... Просто се изкушаваш... знаеш, че всичко зависи от теб...
Това, че някой те обича, не означава, че ти е в кърпа вързан, не означава, че тази любов ще е вечна, че ще ходи след теб и сляпо ще те следва...
По-разумно би било да се радваш на любовта, докато е още тук, защото един ден и тя изчезва, убита съвсем от грубото ти държание и страданията... чак тогава си даваш сметка какво си изгубил, оценяваш го и го пожелаваш чак тогава, когато си е отишло, и знаеш, че може би никога няма да се върне... но... няма го... не го притежаваш... отиде си...
Сълзите, на които толкова често си ставал свидетел, сълзите които никога не си разбирал, и на които си се смял... сега ти липсват...
Но... да си мислил навреме... Asta La Vista, Baby...

Asta La Vista, Baby

Свързани произведения

Комментарии

Предложения