МарияДимитрова.67 (Мария Димитрова)
1019 4087
22 мая 2019 г., 08:17

Аутсайд 

  Проза
388 1 17
2 мин за четене

Чарът на нощта,

достъпен за малцина –

будните отвън.

 

  Като мед от катурнат бакър потича залезът по хълма. Как са порозовели от свян цветята в градините! Небето, с розово лице, измито от току-що летналия дъжд, бавно потъмнява и пали първите вечерни звезди. От тревите се издига топла пара и разнася наоколо зелено, тръпчиво ухание. Една закъсняла пчела жужи златисто и се лута между пръснатите по гърба на хълма ситни цветчета, затварящи вече чашки с дъхави плодоносни недра и кимащи уморено – утре, утре... Тихо и почти незабележимо сънят омиротворява дневния свят и събужда за живот нощните твари. В тревата като пръснати звездни мъниста блещукат светулки. От близката гора се чува гласът на кукумявка. Там някъде, сред тъмните очертания на дърветата, нощен хищник тръгва на лов. В мрака светят фосфоресциращо очите му. Пазете се, дребни нощни твари! От пещерата на рояци безшумно излитат прилепи и докосват с кадифени криле лицето на небето. Това е техният поздрав към нощния свят. Мислете му, тъмни пеперуди и други дребосъци! Вашите палачи летят в мрака.

  Но в нощния свят има също толкова хармония, колкото и в дневния. Небето бавно издърпва облачната завеса и над притихналите поля изгрява ликът на луната. Така нощните дребосъци получават своя шанс. Лунната светлина избутва сенките в тъмните ъгли на гората и сякаш шепне на малката нощна пеперуда: Бягай! Сега вече жертвата и преследвачът имат равни шансове. През деня шансът беше на страната на черната като нощта котка и тя получи своя трофей – малкото, неоперено още врабче, паднало от гнездото си след внезапна буря. Тя вилня долу в селото само няколко минути, но и това беше достатъчно, за да получи котката своята неочаквана вечеря. Сега зеленоокият хищник спи, а в гората властва неговият страшен родственик – рисът. Чий ли живот още ще бъде погубен?

  А от небето кротко се усмихват вечерните звезди – спокойни и сякаш безразлични към малките земни трагедии, наречени живот. Та нали светят вече милиони години! За тях времето на пеперудите е едно мигновено припламване, толкова кратко, че остава незабележимо за спокойната им вечност. Те могат да направят само това, за което са създадени – с бледа светлина да разпръскват мрака и така да дават шанс и на жертвите. И малките, кротки душици треперят в дупки, хралупи, гнезда, за кратко потъват в неспокоен сън, събуждат се и нетърпеливо чакат утрото.

  Още една лятна нощ е към своя край. Още един ден – миг от вечността, предстои. Какво ли ще донесе на притихналия свят?

 

 

10. 08. 2002 - 5.05.2006

© Мария Димитрова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Извинете ме, използвала съм грешната дума, нямах негативно отношение, даже напротив! Преплетени е по-вярно
  • Благодаря, но не мисля, че са оплетени. Това е от периода, когато пишех и образно, и логично и последователно. От сегашните имам доста оплетени. Усмивка.
  • Красиво е, напомня ми на нощна импресия! Мелодични описания, оплетени в приказен казан
  • Благодаря, харесах снимката на Валя и я оцених. Благодаря ти за хубавите думи, ценни са за мен, защото са казани от човек, изкушен от рисуването. Радвам се, че словесните ми описания пораждат образи в съзнанието на читателите, с тази цел съм ги писала. Да ги пренеса в света, който съм видяла и да почувстват това, което аз съм почувствала. Като всеки пишещ.
  • и двете се уловили и нарисували по своеобразен начин много красиви картини: едната с думи, другата с фото, едната природна, другата геадска, но и двете - красиви мигове от живота ни!
  • Не знам какво общо има творението ми с ларгото в София или с Мусоргски, но ти сигурно правиш някаква асоциация, която на мен ми убягва.
  • Със снимката на Валя Йотова от софийското лярго и твоя разказ съм на "Картини от една изложба" по Мусоргски!
  • Браво ти. Имаше разни цветя, затова не съм уточнила.
  • "Една закъсняла пчела жужи златисто и се лута между пръснатите по гърба на хълма ситни цветчета, затварящи вече чашки" като дете ходех сутрин много рано да гледам едно синьо цвете с едни дълги тревисти листа като на лалетата, но по-тънки, как разцъфваше с идването на дена, а вечер пак се затваряше. Запомнила съм го като "ден и нощ", не знам иначе как се казва, имам чувството, че него си обрисувала!

    Да живее интернетът! Намерих го!
    традесканция, ама че сложно име!
    https://sites.google.com/site/prirodaicveta/tradeskancia
    Благодаря ти!
  • Благодаря, имахме на село едни бакърчета, а леля ми /Бог да я прости/ имаха пчелин. Чичо ми беше ловец. Имаха котки, кучета, крави, прасета. Хубава градина с цветя.Това са ми повече детски впечатления, нищо че съм го писала в по-зрели години. Вече няма почти нищо там, за съжаление.
  • Обаче така образно поднесено, с такъв език "Като мед от катурнат бакър потича залезът по хълма" - още първото изречение заковава! Поздравления!
  • Аз обичам научно-популярни филми за природата, обаче това не е инспирирано от филм, отчасти лични впечатления и усещания, отчасти измислица. Благодаря, Пепи.
  • Като филм!
  • Благодаря, Росица.
  • Хареса ми. Поздравления!
  • Благодаря, Блу.
  • Много ми хареса. Поздрав!
Предложения
: ??:??