1 февр. 2014 г., 21:03
8 мин за четене
Автобиография на Фукльо Гъзоръков
Европейски формат
Съгласно изискванията на Директивата за кривите ученици (не краставици).
Вие сте щастливи и сте надарени от архивисшето – вие живеете в епохата на екстремално ненужния ви, тангиращия към безкрайно ограниченото и безгранично крайното Фукльо Гъзоръков.
С многовселенската радост на Стивън (Хокинг) ще ви съобщя, че вие има защо да се радвате, но за мен, напротив, е скръб галактична и ужас по-голям от чувството, което са изпитали динозавърчетата, когато са видели първия човек (и тогава са си казали “е, този ще ни бръкне не знам къде”). А това е така, защото съм изроден в излишно големия и излишно простоват град СОФВАРБУРПЛОРУС. Е, да всички изроди (т.е. изродени в родилен дом например – щом сме изродени, значи сме изроди, нали?) сме оттам. А от сетне натам (т.е. нататък, ама кой да ни светне нас, дето сме от западо-изтоко-юго-севера и си пляскаме езика, както ни е на акъла и устата, какво е значението на наречия като "нататък" и "натам" и ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация