- Трябва да ме слушаш! - каза жената обръщайки се към младото момиче. Знаеш колко те обичам и искам да живееш добре и да си щастлива.
- Но аз съм щастлива! Щастлива съм когато той е с мен и нищо друго не ме интересува! - отвърна младата жена.
Имаше много приятен глас, но в нотките му се четеше объркване, някаква съпротива и в същото време безизходица. Тя бе тръгнала на това пътуване с нежелание.
- Виж Каролина, вече хиляда пъти говорехме за това. Твоето момче е много симпатично, но за сметка на това-чудовищно бедно! Не ти трябва такъв мъж! Мъж без пари - огън да го гори! - така казваше баба ми!
- Беден, не беден, все ми е едно. С него ми е хубаво. Най-хубаво от всички! Преди като ходех с най-богатото момче от училището, какво стана?! Оставяше ме с колата си до нас и после ходеше с приятелите си по разни купони и заведения, пълни с всякакви разюздани гадини. Значи аз да съм доброто момиченце и да пазя достойнството му, а той да спи с която му падне?!
- Е, не всички заможни мъже са такив ...