25 янв. 2012 г., 18:30
14 мин за четене
Авторът винаги има право
(11)
Кучият син
Мила Мария,
Редовете, за които ме питаш, не са стих. Не искам да ги включвам в бъдещата си стихосбирка, защото нямат художествена стойност. Нека си останат само в моите чернови и на гърба на El Índolo, сувенирчето със символа на андалуския град Алмерия. На едно колие от две евро, което Калин получи на връх Великден.
Историята обаче ще ти я разкажа. За този млад мъж не стихче, цял роман може да се напише! Или да се измълчи. Защото това, което се изля на главата му само за няколко месеца, за сетен път ме убеди в две неща: първо, че това, което ни сервира животът не може да го сготви и най-добрият съчинител и второ, че понякога каквото и да отсъдиш отстрани, ще сбъркаш...
Била ли си някога в Алмерия, мила? Това е един вълшебен андалуски град в югоизточното ъгълче на Иберийския полуостров.Пристанище на Средиземно море, събирало (и опазило!) красота десетки векове наред. Попаднах там за великденските празници през миналата 2011 година. За тези празни ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация