Авторът винаги има право
(3)
За него, глупчото!
Искра отметна бялото дантелено перденце на прозореца и започна да вдига металните щори.Уж го направи внимателно, да не събуди съквартирантите, но въпреки това шумът отекна в главата ѝ и тя ги остави спуснати до средата.,,Има нещо специално в тъмнината-мислеше си разсеяно, докато чакаше лаптопът да зареди страницата.-Всеки звук отеква в нея като в каменен каньон. Изгрее ли слънцето, домашните шумове потъват в светлината като в пухено дюшече. И среднощните страхове също...“
Отвори електронната си поща и се усмихна.Мейлът на Мария вече я чакаше. София беше с един час пред Мадрид и явно ранобудната редакторка беше успяла да провери още някой стих от бъдещата стихосбирка на Искра Благоева.
Кликна на „отвори“ и на екрана се изписа:
„ Не подценявай този стих, мила Искра! Кратък, но стегнат, допадна ми! Смущава ме единствено израза „кръгла глупачка“. Струва ми се, че е по-подходящ за...политически дебат, отколкото за стихотворение, мила!“
Гъргоре ...