Аз, Еди и 21 влака към зведите
Ако не съществуваха илюзиите никой нямаше да обръща внимание на самотната истина.
Със закъснелия влак разсичахме нощ, дълбока и черна, колкото душа на заспал негър убиец. Аз не се унасях – равномерното тракане, което трябваше да свърши тая работа някак се примесваше с разни неравности изпълнили душевния ми мир. А мир нямаше.
Отатък стъклото се прескачаха някакви кръгли тръни и аз неволно си спомних за една отдалечена неизмазана тухлена стая, която по стари спомени трябваше да ми е отнела някъде към три неразумни години. Купето бе празно, точно тъй лишено от живот както аз бях свикнал. Ако можех да избирам щях да предпочета и в мен да е пусто, защото безразборните мисли, които се лутаха в измъченото ми съзнание някой ден щяха да ме оставят желано да очаквам безкрайната тъмнина. Това се беше случвало. Промених ли се – не знам. Tова се опитаха да ми втълпят лекарите от комуната. По мое мнение и те се друсаха с разни рафинирани неща, някъде тайно от нас, някъ ...