Искам да ви разкажа за Градския транспорт. Навремето една от моите орисници дошла на орисването ми с рейс "Чавдар" и в яда си ме орисала, и аз така да пътувам цял живот. От тогава, ако на ден поне веднъж не се кача на автобус, после ми е нервно. Най-много обичам да стоя до стъклото зад шофьора и да оглеждам ученичките от спирките. Като бонус всички, които си купуват билет от шофьора, се отъркват в мен. Онзи ден обаче едни мускулест мачо ме притисна до стъклото и взе да ми говори толкова близо до лицето, че очилата ми се запотиха: "Къде ми е портмонето, бе?!" Викам му: "Аз да не ти приличам на реквизитор?! Сигурен ли си, че не си го забравил при жена ти, когато тази сутрин си го извадил да и платиш за снощи?!" Такъв юмрук ми наби, че временно забравих таблицата за умножение. Аз обаче не му останах длъжен и го ударих с чука за аварийно излизане през прозореца. Весело е в нашия транспорт. Много обичам също така да си ям сутрешната баница на колелото, а мазната хартия да изхвърлям зад пара ...