Глава 2
8 юни, петък вечер, деня на заминаването
- Здравейте, извинете за закъснението – поздрави ЕмДжей. Макар че не живееха много далеч една от друга с приятелката ù Роуз, винаги успяваше незнайно как да закъснее. За нито една среща не идваше на време през целия ù живот. Затова и сега закъсня.
- Ще вървим ли, трябва да хванем такси? – попита тя приятелката си и започна да разсъждава на глас.
- По това време можех да съм в леглото си и да си спя, радвам се, че най-сетне ще ги видя, но все пак винаги ми е мъка, докато отида до някое място.
Пристигнаха по-рано и се наложи да постоят малко от страната, от която щеше да пристигне и спре автобуса, за да се качат.
- ЕмДжей, как си, днес? – попита Диего. Както винаги, той задаваше много въпроси, но те не го интересуваха. Правеше го с цел да я дразни и успяваше.
- Добре съм, малко ми се спи, но съм развълнувана – отговори ЕмДжей и погледна умолително към Роуз. Която, от своя страна, го побутна по ръката, която държеше и това беше знак да замъ ...