4 февр. 2018 г., 01:36
11 мин за четене
АЗ СЪМ НЕСКА!
Фиданите вече се оголиха от листата и тънките клони свиркаха под острия пронизващ вятър. От време на време прехвръкваше "бабяно просо" и колкото и да си навлечен в това студено време, все едно, побиват те студени тръпки. Но Симон Симонович не усети устрела, разпарян от топлината и веселата музика на брезентовия салон на "газика", той бързо прескочи през запустелия двор направо вкъщи. Скрито в колибата в това отвратително време, кучето даже не го угади.
- Въх, че ме стресна, Моньо-о - прекръсти се баба Илийца. Усмихнат, Симон Симонович оголи златните си зъби.
- Дойдох, лельо, при вашия председател по едно важно дело, но щяло да бъде чак по пладне... Дай, викам, да видя какво правят лелини.
- Влизай, влизай! - Баба Илийца изтри ръце в престилката и покани Симон Симонович в голямата кумора: - Та- ман опалих собата и турих да опека кравайчета, че да раздам за калековата ти душа.
- Ма какво, калеко умря ли? - попита Симон Симонович и кой знае защо пролузи няколко пъти горн ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация