Помниш ли ме все още? Нали не си забравил момичето, влюбено до лудост в теб? Аз все още те чакам - същата, каквато ме остави. Аз все още съм готова да ти простя всичко, отново да ти повярвам. Няма да ти потърся сметка, въпреки че го заслужаваш. За пореден път ще забравя миналото и пак ще бъда твоя. Но първо намери ме!
   Отключи поне за миг сърцето си, за да ме потърсиш там. И се моли студенината ти да не ме е убила. А ако е, плаши се, следващата жертва си ти. Помоли очите ти да ме видят отново - там, близо до теб. Спомни си как изглежда човекът, който ти даде всичко - тялото, душат, сърцето и живота си. Успееш ли, ще видиш моя образ, бъди сигурен. Нека и устните ти си спомнят за мен. Не вярвам така бързо да са ме забравили. Опитай се да върнеш спомена за моята топлина. Дали сега отново ще мислиш, че имам устни като кадифе? Дали няма да те изгорят щом ги целунеш, дали и те ще те поискат отново...
   Не се ли страхуваш, че може би ще бъдеш все така сам? Че всяка вечер прегръдките ти ще остават празни? Не те ли плаши мисълта, че ще те следвам винаги, а всъщност няма да съм до теб?
   Все още имаш време, аз все още съм тук. Аз те чакам, намери ме!