черешарски са ми страстите по това време на денонощието.
по това време на денонощието, когато птиците са били събудени и не са можели да полетят, без да погледнат крилата, крилата са не за да се гледат, мамо, а да ги режеш - взимаш ножицата... рязко се насочваш, знaеш и усещаш в малкия си пръст... усещането за господство...
не. това не е моят свят. не е моят рай. не искам и да бъде, защото зная, малките ми часове са като малки череши, плюя си костилките, отчаяно ги трупам в ръка и стават повече... и повече... и повече... какво? нима един ден ще се събудя, о, да, ще се събудя и в леглото ми ще има цяла планина от костилки от череши - малките ми часове, в които малко съм си недоспивал, после малко съм се успивал и малко не съм ходел на училище.
но да. така е, предпочитам да си играя на свят, отколкото да го живея.
щом съм си го представил, значи вече е истина, да.
аз, за Бога.
аз, ти
& черешите.
…
маркирах зеленото, дай ми ръката си, защото отдавна съм усещал нуждата от въздух, от чай ил ...