- на татко -
Бяхме аз, ти и рисуваните облаци.
И карахме колело. А в килера виси ръчно сглобеното платно.
Същински шедьовър - на места със следи от ръждясалата шпатула, от старата крива четка и тук-таме с отпечатъци на малки детски пръстчета. Шедьовърът на моето детство и твоята младост.
Днес всеки е изгубил по нещо - аз загубих полъха на вятъра, жулещ бузите ми, докато карам колелото, а ти - готовността да спреш и вятъра за мен.
Не, още нищо не е свършило - и въпреки това те чувствам далеч, макар да си в съседната стая и да гледаш мача. За теб съм в друг свят - където искаш да влезеш, но не те пускам.
И двамата знаем, че мога да се оправя сама - че съм силна, смела, че вече пазя равновесие, докато карам. Но и двамата изпитваме нужда да се нуждаем един от друг - аз от спиращите вятъра ръце, ти- от залитащото малко тяло.
В моя свят залитам постоянно, падам, но се уча да ставам сама. Нищо, че си в другата стая.
С теб често играем на карти, гледаме филм, пеем с цяло гърло песни на Бийтълс ...