- Айде бе, Митак, ела в дружинката! Е - баща ти ловец, брат ти ловец, тук - приятели, съученици - все сме ловци, само ти се дърпаш. Ела бе, човек! Пък и днес лесно се не става ловец, а ти имаш възможност и се дърпаш!
- И защо? Каква е идеята? Какво бих правил като ловец? - питам моите развеселени приятели, заседнали в култовата хъшовска кръчма „ При Дуди “ на редовна петъчна сбирка, преди съботния лов.
Някакви объркани обяснения, от рода на: "... нашата работа е да регулираме популацията на вредния дивеч, да поддържаме екоравновесието в нашия район..." и плям - плям подобни.
Не сте ловци, не стее (мисля си), скъпи ми другарчета - правите го само за собствен кеф, за имидж, от страст към пушкалата, от тръпката (не дай Боже) при самия акт на убийство. Може би повечето от вас изпитват странно чувство на превъзходство над Природата с оръжие в ръка и се чувстват победители, убивайки беззащитни яребици, фазани, зайци, които все по-рядко се виждат в обезлесения и опустяващ Северозапад. Аз позн ...