10 нояб. 2011 г., 10:32
1 мин за четене
Късно вечер се прибираш и си мислиш какви ли не неща. Какво ще свършиш утре, какво ще направиш сега, като се прибереш и може би какво прави онзи, който ти е на сърце. Сещаме се за хубавите моменти, които сме имали. Мислим за хубавите моменти, които ще имаме. И като цяло не е трудно да мислиш за любов. Не че мисленето понякога не се оказва точно трудната част от нещата. То там не му трябва много-много мислене. Опрат ли нещата до много мислене, значи работата с любовта малко се е прецакала.
Снимките могат да се окажат твой доста голям противник. Защо ли? Ами защото когато обичаш да виждаш нещо, то трудно се забравя. Никога не е толкова просто, колкото си го представяме или както някой друг се опитва да ни обясни. Много врати водят до един изход. Така и много въпроси водят до един отговор. Той винаги е прост и почти еднозначен. Понякога отговорът ни е по-скоро въпрос с „... но ако”, което пак си е не лош начин за задоволяване на съвестта.
Научим ли се да не преиграваме, научим ли се да по ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация