Макар и прехвърлила осемдесетте, баба Хафизе все още беше държелива и се справяше сама с къщната работа. Сама си пазаруваше в селския магазин, сама си готвеше, чистеше, переше с автоматичната пералня Gorenje WE 723, която синът ѝ Йонуз беше купил преди години. То сега е лесно, не е като едно време да переш на ръка в тенекиеното корито с домашен сапун. Не изоставяше и градината пред къщата, в нея винаги имаше цъфнали цветя.Те си бяха нейната слабост.
Първо цъфваха кокичетата, след тях зюмбюлите, нарцисите и лалетата, скоро се разпукваше и божурът, а уханието на белия и синия крем проникваше през отворения прозорец в стаята, където спеше нощем старицата. Розите, засадени покрай циментовата пътечка, радваха душата ѝ чак до падането на първия сняг. А как любопитно надничаха хризантемите през тарабите на стобора в късната есен! Тях пък никак не можеше да ги прежали! Завиваше ги през нощта, за да не ги попарят сланите. Табиетлийка си беше баба Хафизе още от младини. Беше накарала мъжа си чич ...