Баба Кера и Жана
Изпълни се домът на баба Кера. Гости от Франция им дойдоха. Внукът с жена си – французойка, и правнучката Жана. Прегърна бабата внука. Мил ѝ беше, носеше името на дядо си Борис. Притисна го до себе си, помилва го, целуна го и чувстваше, че нейният Борис на младини държи в ръцете си.
– Ех, чедо! Ако знаеш колко те обичам – и топли сълзи покапаха по гърдите ѝ.
– Не плачи, бабо! Ето ме, жив съм, здрав съм, и аз те обичам. Целуна я и седна при другарите си да разнищват ,,световните проблеми”
Малката Жана си завря нослето навсякъде из двора. Набра букетче цветя от цветната градинка, застана пред прабаба си и изучаващо я заразглежда.
– Бабо, защо си толкова стара? Ти бабата на бабите ли си? – попита с гърленото си ,,р” момиченцето.
– Но, миличка, аз не те разбирам, какво ми казваш? – отвърна баба Кера.
– Ех, бабо, защо не говориш френски, как да те разбера сега? – не спираше да бърбори малката Жана. – Хвана с две пръстчета края на рокличката си и направи реверанс пред нея.
– ...