Някога, преди много години, живял в едно далечно царство - господарство могъщ цар. Войската му била по-многочислена от всички мравки в мравуняците на царството му, в хазната му имало повече жълтици отколкото риби в морето, а в палата му имало невиждана под слънцето красавица, чиято хубост дори заслепявала и Слънчо.
Всяка сутрин Людмила Прекрасна, която била дъщеря на цар Тошко, отваряла прозорците на своята спалня, протягала се и махала с ръка на своите обожатели, които спели в подножието на двореца. После, когато първите лъчи на Слънчо погалвали лицето ú, тя се прозявала и разчесвала златните си коси. Те били толкова дълги, че стигали до подножието на двореца.
Принцесата била любимка на Слънчо и той търпял, не обръщайки внимание на прозявките ú. Една сутрин Слънчо бил в много лошо настроение - предишната вечер Mесечината го била обрала на покер и сега (тя си била измамничка от край време) трябвало да грее не само денем, но дори и нощем до края на есента. А до края на есента имало още ...