Не знам какво е да си на 50.
Знам обаче какво е да изпуснеш козите, да се хвърлиш на клона или да духнеш белия облак под опашката. Както са казали хората на 50: Никога не е късно да станеш за резил..." Със сигурност са почерпили тази сентенция от собствения си опит. Ама как решавате бе, хора, че до сега не сте живели?! И какво сте правили?! На 50 решавате изведнъж да се хвърлите във водовъртежа на живота, без плавници, без шнорхел, без пояс... По едно голо достойнство.
Криза на средната възраст. 'Бах мама му и криза! То едно е да те обливат горещи и студени вълни все ено те къпе гола финладка, съвсем друго е да си грабнеш органа, маркиращ пола ти и да хукнеш да гониш Михаля!
Гледам ги тези на 50... Ей ги на, пред погледа са ми! Свили си душиците и не дават капка кръв да цвръкне извън собствения им егоизъм. Деца имали. Пък и внуци. Въздух! И то под налягане. Като не са живяли, къде са бляли като са ги създали? Решават ей така да хванат влака, последния. Аз пък седя до един стаен хибиску ...