Наближат ли празниците, светът се юрва нанякъде с каквото му падне.
24-ти декември е, имам от 2 дни уговорка с един познат майстор да мине през нас за малка услуга. Сутринта звънна да каже, че има спешен случай в Горна баня, и като приключи, ще намине.
Към един следобеда ми звъни. Зарадвах се, че идва.
- И днес няма да стане, летя спешно към летището. Ти да видиш случка: тръгнал с автобус от Бургас свата за София, щял да лети за празниците в Германия при децата.
На моя познат сина учи и завърши в Германия, там се и събраха с една девойка бургазлийка, вече имат и бебе на 7-8 месеца. Там останаха да работят и живеят.
- Идвай спешно и прибери багажа, че не мога да излетя! Дамаджана, бутилки, буркани, мезета... абе било много свръх багаж и трябвало да платя сума ти пари. Ела прибирай, че у чудо се видях!
- И пътувам към летището да му прибирам ракиите и туршиите - а аз вече се заливам от смях;
- Та как се казваше сватът, бай Ганьо ли? Че младите нали не пиеха и не пушеха, за кой ги нарамил ...