goblenka (Маргарита Ангелова)
446 8752
2 окт. 2018 г., 14:37

Бай Мишо 

  Проза
1517 4 17
1 мин за четене

Кога и защо е станал Бай - не знам. Слушам за него вече 10 години и все си е Бай. Казват, че така се обръщат към майстор. Ама, ние се обръщаме така просто към по-възрастен. Та, наскоро се запознах с тази личност. Не! Не преувеличавам! Личност е! При това, забележителна! Бай Мишо се оказа около 70 годишен мъж. Арматурист. Не много едър, но снажен. Внушава сила. И скромен. Някак, нарочно привежда рамене, за да се доближи до теб и да видиш усмивката му. А той да види теб. Едни такива, добри, усмихнати очи. Да! Би трябвало да е пенсионер. Може и да е. Не знам. Но, работи. На пълен работен ден. Плете арматурни мрежи, отговаря за арматурния двор. Видях ги на мотокара, на стрелата, до като разтоварваха арматура, тичаше в обедната почивка да „заглади” бетона на някого си... Така! На бързо! Познавам го вече месец. Не го видях седнал. Не го видях мрачен. В двора има две котки, които е осиновил. И други ги хранят, но те си знаят него. Живеят си при железата и чакат той да дойде. Та... такъв е Бай Мишо! Разбирам, че си е Бай! И като майстор, и като човек, и заради възрастта. Голям във всяко отношение! Приисква ми се да му се поклоня с признателност, за дето е такъв, но ще го притесня. За това, ще го увековеча с думи. Той няма и да знае, но който прочете ще знае. Има един Бай в Севлиево! Казва се Мишо!

 

 

© Маргарита Ангелова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Привет, Марианка! Добре си дошла в моя свят и... благодаря!
  • Наистина е ярък. Вчера се видяхме той, аз, мъжът ми и синът ми. Двамата с мъжа ми се знаят отдавна. Моят казва: да ми я пазиш! Бай Мишо отговаря: пазя я! Като в ръкавичка! Големи скици са! Моят ме предупреждава: да знаеш, че целува ръка! Питам: това лошо ли е? Колко млади мъже го правят? Та, такива ми ти работи...
  • Марги, много ярък образ е бай Мишо, искаше ми се още да разбера за него. Със замах си го описала, слагам в любими и тайничко се надявам на продължение.
  • Благодаря от сърце, Милко! 😆
  • Има хора, които трябва да познаваме, помним, уважаваме... На които да подражаваме, защото са добър пример... Не защото ни кара някой, а заради нас. Ако опазим такива типажи сред нас, ако възпроизвеждаме такива, животът ще е по- добър! Така мисля. Надявам се, не греша.
  • Хареса ми начина ти на увековечаване с думи на хора, които са те впечатлили, Марги! Интересно е!
  • Благодаря ти, Мария! Много приятно ме изненада с гостуването и коментара си. Желая ти много щастие! 😆
  • Чудесно е, Маргарита. Типично в твой стил /като в коментарите ти/. Струва ми се, че създаваш нов жанр - коментарно есе с елементи на очерк. Мисля, че коментарите в литературните сайтове са част от произведенията и създават една метаобвивка, която е колективно творчество. Като опаковките на Кристо на емблематични реални сгради. Справила си се чудесно.
  • И аз му желая същото. Струва ми се, че без него фирмата ще помръкне. Благодаря за коментара, Васи. Желая ти прекрасен ден! 😆
  • Да е жив и здрав!
  • Радвам се, че ти е харесало, Ири!
  • Голям подарък си направила на твоя Бай,Марги!Все още ги има тук-там,но наистина изчезват...А такова разказче с тия кратки изречения се чете с удоволствие,на един дъх!
  • Човекът е прекрасен! За това и очеркът се е получил. Багодаря, Стойчо! От сърце!
  • Прекрасен очерк!
    Поздравления, Маргарита!
  • Благодаря ви момичета. Изгубиха ми се Патан и Патана, но ето, Бай Мишо е тук. Един човек от изчезваща порода. С неговия портрет слагам начало на цикъл портрети на реални Севлиевци, които са ме впечатлили.
  • Поклон от мен, за Бай Мишо и за прекрасната творба. Поздрави!
  • Хубава миниатюра, Марго!
Предложения
: ??:??