Зевзек си беше бай Вичо, ама и Танас, комшията му, не падаше по-долу. Няма сега такива хора, момчеее, широки души, народни души! Всичките сега са учени, консули и господа. Едно кафе не може да си купи... и да почерпи, примерно... обаче - господин! Едно време като кажеш "господин", то ще рече - имущен, солиден, културен и почтен човек... Сега господа много, ама почтеност никаква.
Та, да си дойдем на приказката за бай Вичо и Танас. Комшии бяха и големи приятели: и по авджилък, и на чашка, и за зевзеклици. Гледам ги веднъж от моя прозорец, седнали двамата край дувара в бай Вичовия двор, запалили огън под триножника, дето кака Марийка вареше компоти и метнали две-три парчета сланина върху тенекията. Размирисало се, брате, умрял да си, ще се събудиш. Не се стърпях, отидох у бай Вичови и още от вратата викам:
- Какво правите бе, комшу? Защо ти е посред лято сла...
- Шт! - вика. - Тихо! Идвай тука и сядай!
- Ще развалиш работата бе! Ама-ха! На, почерпи се - подадоха ми шишенцето, - и да ти ра ...