Роди се той с тежко умствено ограничение, което стана видимо още на втората година от рождението му. Лекарите не дадоха особена надежда на родителите - аутизъм. Трябва да разчитате на специални терапии, за да може детето да прилича поне малко на нормално.
Бащата - високопоставен служител на ДС, малко се грижеше за Балерко. И защо ли да се занимава с една кауза пердута. Той имаше по-важна цел - жриците на любовта. Възпламеняваше се от техните интимни игрички, които съпругата му не бе в състояние да му предложи. Та бедната майка се зае сам-самичка да се грижи за малкия Балерко. Четеше му книжки с детски стихчета и детето, с ръст на джудже, малко по малко привикна към римичките. С часове стоеше пред огледалото и сричаше рими, а от долния десен угъл на устата му се свличаше към пода лигава слюнка. Балерко беше като кучето на Павлов. Макар и аутист, той създаваше римни комбинации по чисто условен рефлекс. И въпреки, че от тези комбинации най-често се получаваха пълни безсмислици, детето ги ...