Б А Л К А Н
Беше късен следобед в средата на месец октомври 2007 г.
Бавно напредвах по изоставената улица, която почти цялата бе превзета най-вече от магарешки бодили, но можеха да се зърнат и всякакви други представители на ниската флора, които бяха успели по някакъв си техен начин да пробият асфалта и да царстват с зеленината си върху него.
В страни стърчаха огромни ректификационни колони*, скелети на непознати за мен съоръжения и слепи сгради с изпочупени прозорци. Стигнах кръстовище, на което три от четирите светофара се бяха наклонили тъжно към земята и нямаха нищо общо с величествения наклон на кулата в Пиза.
Всичко тук, сътворено от човешката ръка, се бе превърнало от и във времето в един кошмарен декор, подходящ за Хичкок и, ако той бе още жив, сигурно би заснел, където бях попаднал, втората серия на филма си „Психо”.
Но в този отдавна запустял промишлен град съществуваха изключения и тези изключения бяха ябълковите дървета. Толкова много не бях виждал в никоя ябълкова градина. ...