Това е документален разказ - от край до край, а не продукт на солипсистично умонастроение например (т.е. не се е случил само в главата ми) или плод на художествен опит (т.е. умишлено случил се само в главата ми), а случка, на която станах свидетел, а донякъде и участник в съвсем обозримото минало.
Разказът се случва в Разград (града, защото има и село - виж картата на България, някъде между Лом и Козлодуй, веднъж за малко да замръкна там погрешка). Както се полага на обитател на апартамент, разполагам с балкон. Моят е на първия етаж - с оглед на случилото се, това е важно! На балкона има какво ли не, всякакви значими за бита неща.
Бих се учудил по-малко на някакво значимо отсъствие, отколкото на въпросното енигматично присъствие. Представете си сплескано кълбо от ръждива тел, с размерите на средно голям пъпеш. Незнайно как това нещо се появи на балкона ми. Дори по философска порода да бях картезианец (споделящ разсъжденията на Р. Декарт относно съмнението като методологична нагласа), п ...