Бандата
вулгарен роман - пета част
Беше минал повече от половин час в шеги, закачки и въпроси свързани с живота им през времето, когато не се бяха виждали. Радо живо се интересуваше от подробностите и питаше всеки дали има нужда от някаква помощ. Подробно разпита Траян за синът му, на който беше кръстник. Учи ли се добре, влече ли го някакъв спорт или нещо друго, слуша ли. Когато Траян извади портфейла си от задния си джоб и му показа снимка на малкия, Радо я взе в ръце и дълго се взираше в нея, след което му я върна с усмивка, извади още един плик от чекмеджето и каза:
- Ето, това е за него. Подарък от кръстникът му. Така да му кажеш – и го подаде на Траян.
- Ееее …Той много добре те знае – Трайо пое плика - Аз съм му разказвал за теб. Показвал съм му снимки от едно време... Мерси братле.
- Няма за какво – Радо се намести на креслото – Учи го да бъде мъж. Другото е вятър, така да знаеш.
- Уча го аз…Уча го. Вече започна и да се бие келеша.
- То боя в повечето случай е от комплексарщина ...