Хора, да ви имам проблемите. Готов съм да си сменя мястото с всеки един от вас. Ритах едно смачкано кенче от някаква напитка. Толкова избледняло, че не ставаше ясно дали това е бира или газирана напитка и си мислех колко приличам на нея. Обезличен, без смисъл и щастие в живота, без цел и посока, само с една работа, която мразех. Вчера приятелката ме заряза, поредната такава. Не можех да задържа и една за повече от месец два. Останах почти без приятели, тези които останаха явно бяха мазохисти, защото се чудех как ме понасят с безкрайното ми мрънкане. Ритнах кенчето и то се изтърколи падайки  в стълбите на един вход. Затичах се към него сякаш живота ми зависеше от това. Входът бе странен нямаше врати и аз пристъпих заинтересован вътре имаше двор с  викториански готически столове и пейки разположени под мрачно надвесени дървета. Няколко гарвана бяха се разположили на клоните. Седнах на една от пейките. Чух пърпорене. Един гарван кацна на пейката до мен и любопитно ме изгледа. Закрачи бавно към мен все така гледайки ме. Приближи се до мен и ме клъвна по коженото яке. Скочих стреснато. Птицата изграчи и хвръкна другите гарвани последваха примера. Завъртяха се в танц и отново накацаха по клоните. Огледах се в импровизираната градина имаше комбинация от рози по стените чернf-червени. Миришеше сякаш на смърт и живот едновременно. Неусетно стигнах до врата, естествено готическа. На нея пишеше бар „Среща на силите“.
Вратата бе леко открехната и аз влязох бързо нътре. Сякаш някаква сила ме привлече. Изведнъж от тишината се озовах в странно заведение пълно с хора. Или може би не всички бяха хора. Защото този беше прекалено космат. Онази дама бе неимоверно висока. А този с качулката или беше тя и какво за бога бе това в ръката … На една маса седяха двама мъже на единият сянката бе като на вълк. Къде бях попаднал? Очите на онзи в качулката се впиха в мен светещи високата дама ме изгледа сякаш приличах на вкусна хапка.
– Добър ден добре дошли в бар „Среща на силите“ търсите ли нещо?

– Да, смъртта си.

– Подранил си пич.- дрезгавият глас зад мен ме стресна бе по-стряскаш и от дишането на Дарт Вейдър. Обърнах се беше онова с качулката.

– Гримс, остави го новак е. аз ще се погрижа.

– А вие сте?-объркано отговорих.

– Ами барманката, не личи ли?.
Сега я огледах. Червенокоса с верижка с множество ключове на врата. Всеки с различна резба. Гримът подчертаваше очите и, и въпреки че бе тежък всъщност я правеше ослепителна.

– Единственото, което си личи е красотата ти.

Веднага се изчервих, сигурно я сваляха постоянно.

– Тъпо ли беше?

– А … не много. Но беше смешно.

И тя избухна в смях.

– Ела ще те черпя веднага.

– Ок.

Тя ме заведе до бара.

– Кажи сега.

– Водка с …

– А не, не те питах това. Аз черпя аз избирам питието, за това обаче ми разкажи малко за себе си.

– Защо. Това е заплащането скъпи, няма нищо съвсем безплатно. А и нямаш ли нужда да поговориш с някой? Ние барманите сме малко нещо психолози. Нали?

Очите и ме изгледаха така, че потънах в тях.

– Добре, но без записки.

– Миличък, аз събирам истории, не ги разказвам.

Аз започнах тъжната история на живота си.

– Леле миличък.- промълви тя като приключих.-толкова омраза.

– Да всички ме мразят.

– Не миличък, грешно ме разбра. Ти се мразиш. Знам ти питието скъпи – Коктейл „Лъки шот“.

– Не съм го чувал а обожавам да правя коктейли. Щях да го знам.

– Колега ли си скъпи?

– Не, хоби ми е.

– Ти си творец миличък, но затворен в черупка.
Тя взе някакъв червен плод сложи го в един Нутрибулет или нещо подобно, добави и един зелен, след това един син, добави и розово питие и едно кехлибарено и няколко различни листенца също с различен цвят. Цветът на питието се смени няколко пъти. Тя го сложи в коктейлната чаша след като го разби и добави маслинка и портокал.

– Пий до дъно.

Изгледах го подозрително.

– Ако исках да те убия скъпи нямаше да те спасявам в началото.

Опитах леко. Беше невероятно на вкус. И цветът му се смени от зеленикав на син. Опитах пак, стана червен, после розов, кехлибарен и така докато не го изпих.

– Готово скъпи. Как си миличък?

– Нали вътре нямаше …

– Наркотик ли? Не сладурче. Защо?

– Изгубих си депресията.

И така си беше. Чувствах се супер.

– Забавлявай се скъпи. Аз имам друга работа. Истории да търся. Това правят барманките. Нали?
Аз започнах да се забавлявам и наистина сега компанията в бара ме възприемаше различно. И аз си намерих нови приятели. Странни, но интересни особено Гримс. Макар, че май като гледам косата облегната до закачалката за дрехи май не това бе името му. Тръгнах си след като изпих и остатъка от разбития коктейл „Лъки шот“.
На другият ден се разхождах по улицата. Спрях на един светофар и зачаках. В този момент една кола профуча подхлъзна се и се завъртя насочвайки се към един човек стоящ до мен. Инстинктивно без да мисля го грабнах и скочих върху капака на колата. От къде ми дойдоха сили не знам. Шофьора чак сега наби спирачки и ме изгледа ококорен. Аз балансирах и поставих девойката, както се оказа, на тротоара. Тя ме гледаше зяпнала.

– Бл …благодаря. Ама вие ми спасихте живота.

– Май да. – Промърморих.

– Внимавайте в бъдеще повече. – добавих и тогава срещу мен видях фигура с качулка. Тя се извърна към мен и ми смигна, защото видях само едното и светещо око. След това Гримс изчезна.

– Ама сега? – момичето се бе пооправило и сега забелязах, че бе червенокоса със зелени очи. Напомни ми на барманката.

– Сега .-аз погледнах нагоре. Стъмваше се и започваше да падат снежинки. Те се заплитаха весело в червените и коси правейки я да изглежда различно.-Е време за почерпка.

– Моля?

– Трябва да почерпя задето те спасих.

– Ти мен?

– Ами да.

– За първи път тя се усмихна и без да се замисли ме хвана за ръка.

Бързо намерих бар „Среща на силите“. И влязохме вътре.

– О сладур довел си сочна хапка, поздравления. Как се казва тя?

Това беше гигантската дама. Червенокосото момиче се сепна уплашено.

– Уила, не така. Току що я спасих не я стряскай. Това е Уила и ми е приятелка. А ти си …

– Лилия.

– Готино, наистина си сладка, червена лилия.

Отидох на бара.

– Къде е барманката?

– Никога не сме имали барманка само аз. Търсим човек.

– Аз правя коктейли.

– Нает си от утре днес заведението те черпи.

Замислих се къде бе отишла барманката. Загледах се в бара. Там стоеше един съвсем мъничък ключ. Бавно се пресегнах и го пъхнах в джоба си.
Работех отдавна в бар „Среща на силите“ и с Лили вече мислехме за готическа сватба. Отиваше и черното. Един ден влезе нов човек, бара бе само наполовина пълен. И аз го посрещнах:

– Добър ден добре дошли в бар „Среща на силите“ търсите ли нещо?

– Смисъл на живота си.

– И веднага отговорих без дори да се усетя :

– Май ви трябва коктейл елате и разкажете историята си а аз ще ви направя след това. Докато мъжът разказваше аз се огледах. В бара се мерна една червенокоса коса и сякаш някой ми намигна без дори да го видя.

– Мисля че ти трябва един „Грийн сийкър“ приятелю.-промълвих аз и започнах с накъсването на парченцата мента.