17 мар. 2010 г., 12:50
2 мин за четене
„Наистина лудите са измислили любовта. С поема и тромбон до сърцето ти ще стигна... Ще излезем и ще полетим, любима.”
І. С ГЛАВАТА НАДОЛУ
„ Не знам какво заглавие да напиша.
В писмото ти ме попита има ли нещо ново около мен. Нещо - не. Има някой. И цялата новост е изпълнена само и единствено от него.
Е, може би винаги е било така, но просто не съм го виждал. Може и да съм, ала упорито да съм избягвал да го призная на себе си, на теб. Е, вече е налице и нямам нищо против да го споделя. Срещнахме се или по-точно се преоткрихме преди няколко месеца. Белеса се беше върнала от Париж за уикенда в родния град и както преди години, седеше на покрива на къщата и четеше книга. Старите навици бяха оцелели по време на изграждането ù като личност. Намирам това за много хубаво. Просто погледнах през прозореца и очите ми се натъкнаха на нея. Беше толкова различна от другите, навиците ù, начина ù на говорене, изразяване на чувства, дори самите чувства. Това също ми харесва, но ме плаши еквивалентно. С ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация